Да, знаем, че Red Dead Redemption 2 излезе октомври месец миналата година, а наградите за „игра на годината“ се състояха в края на 2018. Това обаче по никакъв начин няма да ни спре да споделим нашето мнение за една от хитовите игри през 21-ви век, Red Dead Redemption 2. В следващите редове (след интрото) няма да намерите сравнение между заглавието на Rockstar и God of War, който всъщност грабна приза „Игра на годината“ по време на The Game Awards. Това се дължи на факта, че игрите са коренно различни – наблягаме на думата „коренно“.
Заглавието на Santa Monica е story-driven, с много екшън, без да се отклоняваме много от сюжета със странични мисии, което според нас наклони везните в полза на God of War по време на гласуването за игра на годината (плюс факта, че много малко хора видяха края на Read Dead Redemption 2 за този период от време). Разбира се, странични мисии в God of War има, но само част от тях всъщност заслужават по-голямо внимание. Все пак, нека не забравяме и New Game+ режима, който ни дава възможност да преиграем God of War на по-висока трудност, достигайки по-високо ниво на оръжията, бронята, както и шанс да се полюбуваме на отворения свят, който остава до голяма степен неразкрит, ако се движите само по главния сюжет.
Обръщаме се на 180 градуса, където Red Dead Redemption 2 грабва именно със своя отворен свят, големия брой странични мисии, бандити, животни и растения, които допринасят за атмосферата, изградена в „Дивия запад“. Да, ако сравним God of War и RDR2 в категорията „развитие на сюжета“, определено God of War предоставя много по-динамичен и бърз геймплей, а Red Dead Redemption 2 е една идея „по-мудна“, което отказа много потребители. На нас пък това ни хареса най-много – играта не те задължава да вървиш напред, за да стигнеш до края на сюжета и да „пребиеш босЪТ“, а точно обратното – дава ти възможност да се потопиш в света на Rockstar по уникален начин. Под „уникален начин“ имаме предвид, че може да превъртите играта за 20 часа (малко трудно, хихи), може и за 5 месеца – всичко зависи от вас и вашата нужда от това доколко искате да опознаете света на Red Dead Redemption 2, а той е наистина УАУ (ще се убедите от изображенията, които сме заснели по време на нашето пътешествие).
Red Dead Redemption 2 излезе ексклузивно за настоящето поколение конзоли, PlayStation 4 и Xbox One, на 26-ти октомври, а след ден това „бижу” ще се появи за първи път и на PC сцената – ще има новина, в която ще сравним конзолната версия с тази на PC (както и стрийм). Rockstar от своя страна обяви, че играта е предистория на една от най-добрите игри през 2010-та, Red Dead Redemption, където главният герой е Джон Марстън – за съжаление играта е налична само за конзолите, но пък силно се надяваме да видим и ремастър, независимо дали той ще се появи единствено на конзолите, или ще бъде наличен и за PC феновете. Освен познатия ни протагонист от първата част, в Red Dead Redemption 2 се завръщат и други познати герои като Бил, “Uncle”, Едгар Рос, Дъч, Хавиер, както и жената и детето на Джон, Абигейл и Джак. В по-долните редове ще ви запознаем и с останалите членове от бандата и какво впечатление оставиха те у нас по време на дългото пътешествие, което бе част от многобройните планове на Дъч.
Отворен свят и голям брой странични мисии
Както споделихме в началото на нашето ревю, Red Dead Redemption 2 разполага с огромен отворен свят и многобройни NPC-та, от които може да стартирате странична мисия, опознавайки светa на Rockstar. Макар мнозина от геймърите да не харесват именно тази част от играта, тя всъщност е ключова, тъй като главният герой в лицето на Артър, разполага с „Honor bar”, който се променя в зависимост от вашия избор по време на „пътешествието”. Това рефлектира върху края на играта, както и някои кътсцени, които няма как да бъдат избегнати, тъй като са част от главната история.
Ако честта ви е положителна, оръжията и дрехите ще бъдат на по-ниска цена в магазините. При отрицателна репутация единственият плюс е, че при обир на трупове получавате повече предмети, които да продадете или използвате за лични нужди. В началото липсата на пари се усеща, но не бихме казали, че това е фатално. Може да превъртите играта без да се налага да купувате други пистолети или пушки. Същото се отнася и за дрехите – те са само за визия. Имайте предвид обаче, че ако отидете в планинските части с летни дрехи, животът на Артър бавно се стопява и ако не се върнете в низината, ще трябва да се обновите геймплея от последния „checkpoint” или сейф. Подобна е и ситуацията с дебели дрехи в града, затова ви съветваме винаги да имате два вида екипировка, прикрепени към коня ви, за да може да се преобличате без да се налага да се връщате в града или в лагера.
Споменавайки връщането в лагера и самия начин на предвиждане, бихме изтъкнали един от двата минуса на играта, а именно липсата на Fast travel или по-скоро възможността да се върнем от далечна точка на картата до лагера само с един клик. Red Dead Redemption 2 всъщност разполага с опцията “fast travel”, но тя трябва да се „разкрие“ в базата и в последствие да се използва само от там. Това означава, че може лесно да достигнем от лагера до някой град или определена точка от картата, но връщането трябва да е на нашия верен кон, което е неприятна част за много от потребителите, отказали се от Red Dead Redemption 2 в последствие. Тук е важно да отбележим и бъг, за който разбрахме в последствие – ако не ви се натиска постоянно „X” бутона (вторият минус на играта) на контролера (така спринтирате или конят галопира), може просто да маркирате желаната от вас крайна точка и да задържите Button 13. Благодарение на него, вие сменяте камерата на “Cinematic” и така достигате до избраната от вас дестинация, без да ви се налага да държите джойстика в ръцете си.
За стотиците часове, които ние прекарахме във виртуалния свят на Rockstar, нито веднъж не ни се наложи да използваме Fast travel, поради факта, че при придвижване от точка А до точка Б, винаги се натъквахме на нещо, което ни накара да се откажем от „бързото пътуване“. По време на мисия може да се натъкнете на бандити, които в началото са наистина неудобни, защото са голям брой, а Артър не е толкова развит – винаги трябва да сте с пълен Deadeye бар! Освен бандитите, ще срещнете и много NPC-та, които ще ви дадат различни мисии, разкривайки красотите на Read Dead Redemption 2 и опасностите, които дебнат в Дивия Запад. За пример ще ви дадем една дама, която искаше от нас да намерим останки от кости на динозаври. Срещнахме се и с членове от клана KKK. Разминахме се и със скитник, който убихме, за да вземем неговата карта, на която бе изобразено съкровище (може и да не го убивате, изборът е изцяло ваш). Интересното при този тип съкровища е, че локацията е нарисувана на лист хартия и се намира сравнително трудно, което е част от чара на Read Dead Redemption 2. Освен стандартния тип животни, които може да срещнете в различни части от картата, може да ловувате и легендарни такива, които се намират изключително трудно, макар и с карта на която са маркирани техните локации.
Запознахме се и с фотограф, който по някаква „случайност” винаги попадаше в опасност и трябваше да го спасяваме – поне видяхме голям брой животни, които влизат в списъка на срещнати такива. Ако гоните “Platinum” на PlayStation 4 конзолата, ще трябва да опознаете всяко стръкче в света на Red Dead Redemption 2, буквално. Ще се срещнете с човек, който е ухапан от змия например и ще решите неговата съдба. Да не забравяме и златотърсача, който ние вбесихме, след като буквално се навирахме в него, очаквайки златото да огрее и нас. Огря ни малко по-късно в играта, където няколко пъти срещнахме бандити, които се опитваха да разбият сейф – и тях ограбихме, и „плячката“ им взехме. Не подминавайте каруците, които се срещат. Доста често зад тях има сандъче, от което да вземете полезни за вас предмети, вещества или просто пари, с които да оцелеете през не толкова късия геймплей, изграден от Rockstar.
Освен този тип NPC-та, ще срещнете и много такива, които ще желаят просто вашата финансова подкрепа. Изцяло от вас зависи дали ще дадете част от парите или ще решите да ги вложите в „бърлогата“, която дава най-различни бонуси. Има дори такива, които ще се опитат да откраднат коня ви и такива, които ще бъдат убити от техния кон, което е наистина епично. Още по-„страхотно“ е, ако останете близо до труп и ви видят – веднага ставате „убиецът“, макар черепа на NPC-то да е във формата на подкова. Приятна бе изненадата, че всъщност може да спасите човека от евентуален къч, ако изплашите коня или просто отидете бързо до NPC-то. Човекът ще остане благодарен, след като върнете коня при него – разнообразието е огромно. Както казахме по-горе имате „лента“, която се регулира в зависимост от това какво правите – ако „loot”-вате трупове, вашата „репутация“ бавно ще се насочва към негативен край на играта, но ако помагате на NPC-тата и вършите „добрини“, краят ще е повече от запомнящ се.
Освен каруците, димът, разнасящ се из виртуалното небе, също не трябва да бъде игнориран. Най-често там има лагер, който води до включване на опцията “Dead Eye” и загубата на патрони. Все пак има и позитивна страна, а именно преджобването на труповете, както и самият „loot” от мястото, което сте опустошили – съветваме ви да не използвате коктейли Молотов, ако все пак желаете да плячкосате мястото.
Отвореният свят е поглъщащ, както може да се уверите от изображенията. Red Dead Redemption 2 разполага с огромна карта, различен климат, няколко града и най-различни опасности и изненади. Времето е динамично, а звукът на прииждаща буря и самата буря е уникален – ако попаднете в „окото на стихията“, отделете малко от времето, не бързайте да стигнете до вашата крайна дестинация, и ще станете свидетели на момент, който не се предлага във всяко едно заглавие.
Градовете
За да си поговорим за градовете, ще трябва да ви „спойлнем” и малка част от историята, която разбира се ще може да откриете в по-долните редове на настоящото ревю. Началото е объркващо, тъй като самата история започва след „произшествие” в Blackwater и неуспешен грабеж на голямо количество от пари, които се транспортират посредством лодка – за съжаление няма много информация в самата игра какво по-точно се е случило. Научихме това от дневника на Артър, в който той записва абсолютно всичко, което сте открили – винаги може да направите една бърза ретроспекция само с едно разгъване на виртуалните листове хартия. Та да, Blackwater е един от градовете, които не успяхме да посетим с Артър, тъй като имаше награда за главата ни – разбира се, ако ви се рискува винаги може да посетите града или просто да създадете хаос, тествайки вашите умения и точност по стрелба, вдигайки своя Dead Eye бар.
Започваме с първия град, в който се „заселихме“, а именно Valentine – типичният уестърн град от това време, който се намира най-близко до първия лагер, който “създадохме“ заедно с бандата. Мястото се характеризира с ферми и бар, в който си изкарахме повече от приятно. Същото може да се каже и за банята, която получихме, след като отседнахме в градския хотел. Разбира се, няма как да пропуснем мястото, от което може да се заредим с амуниции, както и офиса на шерифа, където може да заловим бандит и да получим някой друг цент в повече като награда – нещо, което е голяма липса в началото на играта.
Вторият град, който посещаваме поради стеклите се обстоятелства, е Rhodes. Градът разполага с огромна камбана, точно в началото си, което грабна нашето внимание. Именно тук бе и мястото, където бяхме шериф по заместване, със значка на нашето сако. Освен това, в Rhodes се срещнахме за първи път с влака, който, за разлика от GTA V, може да бъде спрян, за да се качим на него или още по-якото – ние да бъдем машинистът. Ако имате пари в излишък, може да сте „примерен“ герой и да се качите на влака с билет, който взимате от пощата. Там може да заплатите и „таксата“ за главата си, ако сте в списъка с издирвани. Подобно на Valentine, в Rhodes се намира магазин за дрехи, оръжия, бар и хотел.
След поредното местене, се озоваваме в Saint Denis – градът на бъдещето. Ако Valentine нямаше дори паваж, то тук, в Saint Denis отдалече се забелязват фабриките и черния дим, който изкарват комините – както Дъч казва, това е “бъдещето”. Градът наистина изумява с големия си мащаб, фабриките, много по-внушителните сгради, къщи и самата конструкция на Saint Denis – може да загубите голяма част от времето си, яздейки своя кон по улиците. Да, точно така, тук за пръв път имаме подобие на улици, вместо отъпканите кални пътища във Valentine и Rhodes. Макар голяма част от тях да са все още нищо повече от земя, вече виждаме и павирани улици, на които копитата звучат по начина, по който сме свикнали да ги чуваме. В „модерния свят“ се срещаме и с трамвая, на който може да се качим или да дерайлира – spoiler alert. Тъй като сме на вълна спойлери – именно в Saint Denis ни поставят диагнозата туберкулоза – болест, която по това време е била нелечима.
Друг град, който ни направи впечатление, е Strawberry. Градчето се намира в полите на Big Valley и предлага наистина интересен дизайн и гледки. Освен тези градове, по време на историята, ще посетите и Annesburg, който се явява като „миньорския“ град, както и Lagras – градът на мочурищата и крокодилите. Всяко едно от местата, които реално са част от историята, а и не само, разполагат с уникални по себе си черти, което както казахме още в началото на ревюто, прави играта още по-впечатляваща.
Бандата на Дъч
Ох, героите. Реално всички те се разкриват и развиват по собствен уникален начин по време на нашето пътешествие в Read Dead Redemption 2. А ако случайно имате „нервите“ да превъртите самото заглавие, сме сигурни, че ще имате поне малко интерес да видите кои актьори стоят зад създаването и озвучаването на герои като Джон Марстън, Артър Морган, Дъч, Майка, Сади и т.н. Както казахме в началото на ревюто, което се оказва никак кратко, вече познаваме част от тях, благодарение на Read Dead Redemption. Все пак ще споделим по две думи за част от членовете на бандата, които бяха въвлечени в това дълго пътешествие.
Започваме разбира се, с главния обвиняем за продължителността на играта, лидерът на бандата, Дъч. Дъч винаги има план, независимо какво ще му кажем ние (Артър), Хозеа или някой друг – неговият план винаги е за доброто на дружината. Освен този факт, винаги смята, че той е изградил тактика, която ще е нищо друго освен успешна. Е, най-вероятно вече се досещате колко от неговите действия бяха с положителен край, без да спойлваме самата история и развитието на героя (все още).
Вторият от бандата и дясната ръка на Дъч, е главният герой в лицето на Артър Морган. Както ще разберете в по-долните редове, където разкриваме сюжета на играта, Артър преминава през купища събития, които променят тотално главния герой. Все пак, Артър, подобно на Дъч, желае единствено най-доброто за бандата, която се оказва неговото семейство, след като губи своето, заради 10 долара – това е част от историята, която Артър разказва на по-късен етап от геймплея. Разбира се, от другата страна на монетата, имаме човек, който изпълва своята роля като част от бандата на Дъч безапелационно – убива, пребива, обира и прави необходимото, защото смята, че е това е правилното, до един момент от играта.
Хозеа е любимият ни герой от Red Dead Redemption 2. Не поради факта, че е някакъв отличен боец или “gunslinger”, а точно обратното. Това е най-разумната и харизматична персона от екипа. Всеки път, когато говорим с него, усещаме, че говорим със зрял човек, по начина по който общува и думите, които подбира. Освен това, на няколко пъти съветите му бяха на точното място, но за съжаление нямаше кой да го чуе. Хозеа е и един от малкото герои, които се опитват да разрешат даден спор дипломатично, без насилие, вместо с пистолет, освен ако неговият живот не е застрашен.
Джон и неговото семейство в лицето на Абигейл и Джак, са повече от познати на хората, които са играли Read Dead Redemption. Да, тук Джон е доста по-млад и неопитен, наивен, но все пак и в него виждаме изграждане, особено в епилога, където реално той става главния герой, след загубата на Артър.
Друг член, който ни направи огромно впечатление, е Майка. Не, нямаме предвид биологична майка, а Micah, който ненавиждаме като персона в Red Dead Redemption 2. Ако се чудите защо – всеки път, когато отидем на мисия с него, винаги има стрелба и ненужна загуба на животи. Няма да коментираме каква е неговата част в историята тук, а в по-долните редове, където ще проследим набързо историята и сюжета на играта. Освен този факт с престрелките, самото държание и начина по който е направен Майка, е повече от неприятен – винаги е несъгласен с нас, а реално е с бандата от няколко месеца. Все пак Дъч му има пълното доверие, поради някаква причина.
Останалите герои от бандата, са Керън, г-н Щраус, Бил, Чарлз, Пиърсън, г-жа Гримшоу, Моли, Хавиер, “Uncle”, Лени, г-жа Адлер, Шон, г-н Суонсън, Josiah, Мери-Бет и Тили – както може би вече се досещате, ако не сте изиграли играта, доста от героите ни напускат по време на кроенето на планове от страна на Дъч.
Историята (спойлери)
Ето че идва и най-интересната част от ревюто, а именно историята на Read Dead Redemption 2. Както споделихме началото е мудно и това отказа много от играчите. Другото са може би топките на конете, тъй като това бе Интернет „сензацията“? Няма да изпадаме в подробности относно слабините при нашите верни другари, конете.
Историята започва в планините, където реално Red Dead Redemption 2 ни показва графичните си възможности и дребните детайли – светлините и отраженията в нощта, виелиците и следите оставени от конете по снега. Разбира се, гледката от високите части на планината е силно завладяваща. Намираме се там поради вече известната причина – провалът в Blackwater. Един от членовете на бандата умира (Дейви), след като бива ранен, а ние пътуваме с дни в студа, за да си намерим убежище, в което да оцелеем, далеч от Blackwater. Няма как да оживеем, ако има липса на храна, и следващото предизвикателство, с което се сблъскваме, е именно нуждата от запаси.
Отивайки на улов и търсене на провизии, намираме къща насред пустошта. Радостта е кратка, тъй като следва стрелба и няколко бъдещи трупа. Все пак тук е моментът, в който се срещаме с нашата любима героиня от Red Dead Redemption 2 – Сади. Мъжът ѝ е убит от членове на бандата О‘Дрискоу – нашият кръвен враг. От самата мисия научаваме, че групата планира обир на влак. След като нощта преминава, разбираме, че Джон се е загубил в бурята и най-вероятно е някъде в планината. Заедно с Хавиер отиваме на спасителна мисия, където откриваме не кой да е, а именно Джон Марстън – главният герой от първата част на Red Dead Redemption. Благодарение на този пролог, разбираме, че белегът на лицето му е причинен от глутница вълци.
След като се връщаме отново в нашия лагер, се подготвяме за удар по бандата на О‘Дрискоу и повече информация за влака, който те смятат да ограбят. За съжаление, техния водач в лицето на Колм О‘Дрискоу не попада сред разстреляните от нас, но пък ние разбираме за плана им, а също така намираме още един бъдещ член от бандата – Шон, който до момента е бил част от отряда на О‘Дрискоу. По време на престоя в планината, Дъч идва с първия „страхотен“ план – да ограбим влака. Не намираме златни кюлчета, нито сейф с пари, а просто “bearer bonds”, които по думите на Дъч ще продадем с лекота, печелейки пари, които загубихме в Blackwater. Бурята отминава, усещаме шума на парите и слизаме към низините, където Хозеа предлага да създадем лагер близо до Valentine. Реално първи епизод е нещо като пролог в историята на Red Dead Redemption 2 с доста линеен геймплей.
Втори епизод обаче ни завърта на 360 градуса. Вече сме създали своя лагер и имаме пълната свобода да се насладим на отворения свят на Rockstar. Не сме длъжни да изберем веднага мисия, както беше във въведението и това може би спечели нашето внимание. Започнахме да опознаваме света, на няколко пъти трябваше да презареждаме сейфа, защото бандитите изникваха като плановете на Дъч, а ние бяхме повече от неподготвени. Именно тази „глава“ ще наклони везните в това дали играта ще ви хареса и ще продължите историята или ще ви се стори мудна и неподходяща за вас. Това се дължи на факта, че мисиите ви изпращат от лагера до точка на картата, след което трябва да се върнете обратно и отново да стартирате същия процес.
Тук обаче идва съществената разлика. Във втори епизод, след няколко определени мисии, се отключват важни за играча места. След като отиваме на лов за мечка с Хозеа например, се оказва, че животното е част от легендарните, а нашият другар ни дава карта с локация на останалите. Това означава, че вече не е нужно да изпълнявате мисия и да се връщате обратно за поредната такава, освен ако не искате да продължите самия сюжет, разбира се. Освен мисията с лова, имаше още един момент от тази глава, който бе представен от Rockstar в трейлъра на Red Dead Redemption 2 – боят в салона. Да, както и във видеото, отпечатъците в калта си личат, детайлността е изпипана до съвършенство, а ръкопашният бой е епичен. Тъй като втори епизод се развива във Valentine, най-вероятно се досещате, че вече може да изпълнявате и bounty мисии, а ако пък има награда за главата ви, хората в града не ви се доверяват.
Също така, тук се разкрива и възможността да персонализирате Артър по свой собствен начин. Ако се чудите какво точно имаме предвид – отключва се бръснарницата. Артър вече може да е без брада, със зализана коса или без такава въобще и много други дребни детайли, които са приятни, особено след като се има предвид, че това е началото на самата игра. Имайте предвид, че в сравнение с GTA SA например, където може от никаква коса да станете афро, тук косата и брадата растат с изминалото време в играта и ако обръснете Артър, ще трябва да почакате дооооста, за да върнете попската брада.
Освен тези мисии, главната история ни праща да освободим Майка, който е „на топло“ – разбира се, всичко отива по дяволите, превръщайки се в масово избиване на хората в един от градовете, Strawberry. Както казахме по-горе името Майка и убийства/смърт вървят ръка за ръка. По някаква случайност, след като отиваме на лов и риболов с Джак, детето на Джон, се срещаме и с г-н Милтън и г-н Рос от националната детективска агенция „Пинкертън“ – с две думи, хора които се занимават с проследяването на персони, които нарушават федералните закони и още по-точно – нашият най-голям враг, наравно с О‘Дрискоу. Може би някои от вас познават агент Рос, който е част от Red Dead Redemption 1. Повече за г-н Милтън ще разберем в по-долните редове.
Проблемите в Strawberry не са единствени, след като успяваме някак си да сътворим и хаос във Valentine, като мисията започва с прибиране на овце и завършва със стрелба и поява на Cornwall, чийто влак ограбихме. Всички тези важни моменти са маловажни в сравнение с напиването в бара, заедно с Лени, който е част от бандата – ако не желаете да играете игра поне вижте именно тази мисия! От втори епизод се отваря и конюшнята във Valentine, както и възможността да продавате откраднати каруци, ако желаете да „забогатеете“ с някой друг цент по друг начин, освен bounty-та. Срещаме се с дама, Мери, в кратък диалог и кътсцена, която ни казва, че ние никога няма да се променим – дали е права? След опустошаването на Valentine и срещата с федералните не ни остава друго, освен да преместим своя лагер на място, което няма да бъде разкрито от агенцията Pinkerton.
Трети епизод стартира изненадващо. Изглежда сякаш Дъч е „осъзнал“, че неговите планове са недоизпипани и ни съветва да не вдигаме шум, а точно обратното. След като преместваме лагера си близо до Rhode, сюжетът ни отвежда в града, за да помогнем на шерифа. Една от мисиите е да помогнем в мочурище, а всъщност отиваме да крадем ликьора. Признал нашата лоялност към него, ние ставаме Sheriff in deputy. Вълкът кожата си мени, но нрава не – с Дъч и бандата като цяло, това е нашия „химн“. Продължаваме с обирите и кражбите, а малко по-късно ставаме свидетели на любов между двойка, чийто семейства се мразят до дъното на душите си. Дъч смята, че това е шанс да ограбим и двете семейства, което разбира се означава само едно – Артър, имам план. По време на мисиите, който изпълняваме и за двете семейства, се натъкваме и на женски протест – геймплеят е повече от разнообразен. Да се върнем обратно на думите „Arthur, I have a plan”. Да, най-вероятно познахте, че планът се оказва повече от ужасен. Свършва с нощна престрелка в поля с царевица, които изпепеляваме до основи.
Връщайки се отново в Rhode за поредната мисия, се оказва, че сме натопени от едно от семействата и играта взима своята първа жертва в лицето на Шон. Rhode приема сходната на Strawberry и Valentine съдба – не оставяме нищо живо, включително и шериф Грей, част от фамилията Грей (едно от двете семейства). Тази „страхотна“ новина не е единствената, поради факта, че Джак е отвлечен. Бесни от неуспешните планове, цялата банда се събира, за да удари втората фамилия, създала донякъде стеклите се обстоятелства. Нищо не оставяме след гърба си, дори тяхната къща, която бе огромен красив палат – изгаряме я до основи. След тези набези и „тихия и спокоен“ начин на живот, агентите „изненадващо“ отново се появяват, а бандата защитава Дъч, тъй като той е главната им мишена като лидер на бандата. Като по чудо няма други пострадали, но се налага отново да преместим своя лагер.
Четвърти епизод реално се явява нещо като повратен момент в бандата, поради стеклите се обстоятелства. Напрежението между всеки един от членовете нараства, Дъч продължава с неговите планове, а ние осъзнаваме, че всичко това е една мечта, която едва ли ще се превърне в реалност – да забогатеем достатъчно, за да оставим миналото настрана и да заживеем един по-мирен и добър живот. Любовта на живота ни се свързва с поредното писмо – този път проблемът е нейния баща. След „разрешаване“ на проблема, заедно с Мери отиваме на театър, който ни напомня на GTA IV и комиците, които се оказаха, че са хора в действителния свят. Сякаш любовта между двамата все още не е отминала, но Артър казва на Мери, че няма как да изостави бандата, макар и той да желае да избяга и да загърби всичко до този момент.
Самият епизод стартира с мисия в гробище, но не оставяме жертви, дори напротив – разбираме къде се намира Джак. Следва голям купон на който Артър показва своите вокални умения – близо са до моите, може би това е една от причините да обикна Red Dead Redemption 2. На самото парти разбираме, че имаме план за обир на банка в Сейнт Дениз, което звучи като брилянтен план и гарантирано спокойно бъдеще. Малко по-късно обаче О‘Дрискоу нанасят удар по бандата, носейки Киърън с глава в ръцете му. Дъч побеснява, споровете между него и Хозеа, както и с Артър се увеличават, а една от репликите на лидера е, че само Майка е останал лоялен към него.
Мисиите в този епизод се превръщат в бедствие, каквото не сме си представяли. Преобръщаме Сейнт Дениз с главата надолу, обирите са повече от несполучливи, а играта взема своето в лицето на два от любимите ни герои, Хозеа и Лени. Джон успява да се измъкне от смъртта и попада зад решетките. След несполуката се опитваме да избягаме от ръцете на закона с кораб, който по ирония на съдбата започва да гори. Прииждащата буря ни разделя с членовете от бандата, а ние се озоваваме на остров Гуарма в епизод пети.
На самия остров намираме част от бандата – Дъч, Майка и Бил. Разбираме, че Хавиер е хванат от полицията. В опит да го измъкнем, Дъч убива старица, която ни помогна да преминем през тунелите, защото искаше да ѝ се плати за услугата. Артър пита дали тази постъпка бе нужна, а Дъч му отговаря, че знае испански и че тя е смятала да ни предаде. Разбира се, ние не знаем испански, но пък затова имаме субтитри и старицата си искаше своето – някое пени отгоре и нищо повече. Артър също не смяташе, че старицата щеше да ни предаде и започва да пита себе си дали Дъч е на наша страна. Хавиер е спасен, а на по-късен етап от епизода помагаме на туземците да „превземат“ острова. След поредното успешно избиване на дадено място се връщаме обратно на план #1 – да забогатеем и да изчезнем от Дивия запад.
По някаква причина обаче, вместо да потърсим друга опция, се връщаме обратно в Лемойн, където дават награда за главите ни. Дъч предлага да се разделим и да потърсим останалата част от бандата, която не се качи на кораба в края на четвърти епизод. След кратко лутане из местата, на които се установявахме за по-дълъг период от време, намираме голяма част от бандата. Задава се голям купон, който бива прекъснат за пореден път от агенцията Пинкертън, която ни намира изключително бързо. След масова престрелка решаваме да спасим Джон със Сейди, след като Дъч не желае да съдейства.
Разбираме, че наближаваме финалния епизод от живота на Артър, след като след поредната тежка кашлица Артър припада, а по-късно докторът го диагностицира с туберкулоза – болест, която не може да се излекува по това време. Спомените нахлуват в съзнанието на Артър, играта ни предоставя ретроспекция на моментите от живота на Артър, което прави играта още „по-тежка“. Сейди ни пита какво се е случило с Дъч по време на престоя в Гуарма, тъй като голяма част от бандата усеща промяната в него. Ние от своя страна смятаме, че нещата от Blackwater вървят ръка за ръка с нас, опитвайки се да избягаме именно от това.
По време на спасителната мисия летим с балон, за да потвърдим все пак, че Джон е жив, което показва още една силна страна на Red Dead Redemption 2, а именно графиката и живописната природа. След успешното летене, Артър се среща с Дъч, за да сподели, че все пак Джон е жив, а той ни пита дали все още сме на негова страна?!? Тук Артър вече отбелязва, че водачът ни се превръща в него, което той ни е съветвал да не бъдем, а още по-брилянтното е, че Дъч отново крои план, този път с Майка. Чарлз от друга страна ни информира, че всичко е вървяло по мед и масло в бандата, докато ние не сме се върнали от острова и смята, че някой от четиримата, които бяхме на кораба, ни е издал пред Пинкертън.
Последният епизод от сагата започва повече от ужасяващо за бандата. Пияната Моли идва в лагера и казва, че тя ни е издала пред агенцията, а това е смъртно правило в бандата на Дъч. След последвалата дискусия между Артър и Дъч, в която главният герой се опитва да оневини Моли, защото е пияна, Сюзан я застрелва с пушката. Недоверието между Дъч и останалите членове нараства, а ние, заедно със Сейди отиваме да спасим Джон. Мисията минава успешно, но разказваме на Джон, че лидерът не е този човек, който помнехме, при което протагонистът от Red Dead Redemption се съгласява. Връщайки се в лагера, Дъч е бесен, че сме спасили Джон и че по следите ни са г-н Милтън и останалата част от агенцията. Майка отбелязва факта, че според него някой от бандата продължава да издава информация и че това сме ние. Артър пък смята, че именно противният антагонист информира за нашето местоположение.
В този епизод най-накрая се срещаме с Cornwall, чийто живот отнемаме точно толкова бързо, колкото и нашата среща с него, която се оказва първа и последна. Освен него, другият ни враг в лицето на Колм О‘Дрискоу също намира сходна участ, макар и обесен от ръката на закона. В поредната мисия, която ни води обратно в лагера забелязваме вече „оределия“ камп, където са приятелите на Майка, самия него и Дъч. След като разкриваме, че именно Майка е предателят в бандата, след като господин Милтън ни информира за това, Дъч не се вслушва в думите ни, а изменникът застрелва Сузан – жената, която уби Моли.
Всичко се обръща с главата надолу, по петите ни са Пинкертън, а Дъч бяга с Майка по неясни за нас причини. Верни един на друг, заедно с Джон успяване да убием част от агентите в лагера и тук идва вашия избор. Играта разполага с четири края и вие решавате кой от тях ще изберете. Може да ви посъветваме, ако стигнете до този момент с разкриването на предателя, да направите “save” на играта и да видите различните синематики, като една се отличава от всички други. Всичко това е една малка част от историята на Red Dead Redemption 2, повярвайте ни – има още много мисии и повратни моменти, но ако трябва да изпишем целия сюжет на главната история на играта, ще се наложи да напишем цяла книга, подобна на дневника на Артър.
Малките неща са от значение
Винаги сме се изумявали на детайли, които реално не усещаме, защото те са нашето ежедневие, но придават толкова дълбочина на Red Dead Redemption 2. Например факта, че когато едно животно се качва от низината в планината, се виждат изпаренията. Говорейки за преминаването на един климат в друг – тестисите, за които всички говореха по време на трейлъра на играта, се свиват, когато с нашия любим приятел сме високо в планината. Друго нещо, което е от огромно значение за света на Rockstar, е изгниването на труповете и факта, че ако оставите един труп да изгние, той постепенно се превръща в скелет, освен ако преди това не са дошли лешоядите. Може да храните прасетата с трупове – май започваме да прекаляваме?
Друг важен факт са звуците от играта. Както казахме по-нагоре в ревюто, звукът на копитата в кал и на павета се различава моментално, допринасяйки за по-реалната атмосфера. Същото е при куршумите и предмета, в който се целите – звукът ще е различен всеки път. Споделихме ли, че косата и брата растат с времето? Май да. А за времето, което е променливо? Мхм, и него отбелязахме.
Следите по калта са нещо, което направи впечатление още в началото – ако яздите кон и слезете от него, ще видите две различни следи – от вашите обувки и от копитата на коня. Друг малък детайл, който реално ни прочувства, е ловът. Няма да изпадаме в подробности, тъй като все пак това е нетолкова приятно нещо, което се случва в самата природа, било то и без намесата на човешката ръка. Почистването на оръжията, както и къпането, са важна част от историята, тъй като липсата на поддръжка води до неточен мерник, а при Артър – хигиената води до туберкулоза. Бъзикаме се, тя за съжаление няма как да се избегне, но животът на Артър бавно спада, ако не минавате през банята от време на време.
В края на ревюто, което се надяваме, че сте прочели, оставяме единственото нещо, което може да опише цялата работа по него.
Игра на годината
Red Dead Redemption 2 е игра, която трябва задължително да притежавате в своята библиотека, дори и да не сте в настроение в точно този момент. Заглавието предоставя абсолютно всичко, което може да искаме от една игра от 21-ви век, а вече може да изпитаме удоволствието и на нашите персонални машини.